Червената армия LZ FZ 1 0 1 0 1 1 0 0 1 1 0 1 0 1 0 1 1 0 * :: Буржоазната демокрация и свободна пазарна икономика не са подходящи за ...

Постинг

18.09.2016 10:16 - Буржоазната демокрация и свободна пазарна икономика не са подходящи за нас

Автор: 4ervenaarmia Категория: Други

Прочетен: 797 Коментари: 0 Гласове:

Буржоазната демокрация не е добра форма за управление особено за малка и бедна страна като България, която има могъщи врагове искащи да я завладеят или унищожат. Тази демокрация е отворена врата за чужди агенти, предатели и некадърници, които да се докопат до властта. Проблемът е че народът лесно се заблуждава и мами. Така избира неподходящи управници. Не може да се осъществи дългосрочна политика за развитие и постигане на прогрес, защото народът се подлъгва лесно по лъжите на разни недобронамерени политици и ги избира. Смяната на правителствата не позволява реализирането на дългосрочни програми.

Свободната пазарна икономика не позволява на бедни и изостанали страни да се развият и модернизират. Особено когато и и противниците им са могъщи и подмолно пречат на прогреса им в икономиката. Нужна е държавна намеса в икономиката, държавно планиране, държавно участие. Нужни са държавни инвестиции и финансиране. Средства за развитие на икономиката иначе няма от къде да се вземат и са недостатъчни, защото частния капитал не може да ги осигури(или не иска, защото предпочита да инвестира другаде или в други отрасли, които обаче не са значими за прогреса).
Без развита промишленост, без развити техника и технологии една страна е обречена да е изостанала и зависима от развитите в индустриално и техническо отношение страни. Тя е само техен обслужващ придатък. Но никога няма да е истински силна и независима.
В страна като България промишлеността и техниката не може да се развият без държавно участие в икономиката. Така че държавното участие в икономиката е необходимо. Само така може да постигнем прогрес и модернизация.

Пазарна или планова икономика с държажавно участие
Нашият свят се управлява от световната финасова олигархия, която чрез икономическите си връзки и влияние, чрез световните финанси управлява света. Властта се държи от десетина свръхбогати фамилии, които са обвързани по между си и свързани с здрави финасово-икономически връзки. Техните финансови групировки държат, корпорации, банки, банковата система и финансова система. Те управлявят световните пазари. Сред тези финасови групировки са тези на известните Морган, Рокфелер и други. Те са истинския световен управляващ елит, който властва със силата на парите.
Тази финансова олигархия всъщност поддържа и разпространява мита за пазарната икономика, свободния пазар като най-добра икономическа система, защото свободният пазар им дава пълна свобода на действие и пълна власт над икономиката, а от там и над света. Ако има държавна регулация и участие в икономиката, тя може да ограничи власта им, няма да им позволи да диктуват цените, икономическото развитие, да налагат своите цени, сделки операции, фирми, корпорации и изобща власт. За това те плащат на свой хора в медиите, икономическата наука и политиката да подържат и налагат теорията за свободния пазар в иконмическат наука и в политиката. Който изкаже противно мнение е отричан и оплюван. Който служи на финансовата олигархия е поддържан от тях, прави кариера и се издига благодарение на тях. Противниците им са изолирани и смазвани, отричат ги, не могат да направят кариера ида се издигне. Така със задкулисни механизми финасовата олигархия налага изгодната за нея икономическа теория.
А свободната пазарна икономика не е най-добрата икономическа система. Пазарът често изпада в кризи поради липсата на регулация и планиране. Появят се или производство над възможностите за потребление и излишъци - така нареченото свръхпроизводство. Или пък не може да се развие производство, което да задоволи нуждите на населението. Свободният пазар на частнособственическата икономика не може да осигури развитието на икономиката, на производството, на технологиите, промишлеността в по-изостаналите страни. Или на местните капиталисти не им достигат средства за развитие на тези изискващи значителни инвестиции области, или липсва интерес към трудното разработване на тези отрасли и се насочват към по-лесни за развитие отрасли. А гръбнакът на икономиката е промишлеността, техниката, днешната цивилизация се крепи на машините и технологиите, за това основният отрасъл са промишлеността и технологиите. Бедните страни са тези, които нямат развита индустрия. Страните без развити технологии са зависими от внос на индустриални изделия и са зависими от развитите страни. Само индустриални развити страни са истински икономически независими. Те са силни икономически.
Планирането позволява да се постигне разновесие в икономиката, да няма разминаване между търсенето и предлагането. Да се задоволят оптимално потребностите на населението.
Планирането и държавното участие в икономиката, ръководената от държавата икономика позволява да се модернизира и развива икономиката. Да се модернизира, развива и оптимизира индустрията. Да се развиват науката и технологиите. А също и да се модернизира и развива жизнено важното за изхранването селско стопанство. (В интерес на истината развитите страни като в ЕС прилагат държавно финансиране на селското стопанство с цел развитие, модернизация, закупуване на модерни машини, инвестиции и т.н. Това е в разрез с теорията за свободния пазар и ненамеса на държавата икономиката, защото е пряка държавна намеса. Но като виждаме развитите страни не съблюдават теорията, когато не е в техен интерес и вземат прагматични решения.)
Планиране и държавно участие в икономиката са възможни както при държавна икономика, така и при капиталистическа. Например системата на националсоциалистите е била капиталистическа, но прилагат планиране, държавни инвестиции и държавна собственост в икономиката. Това позволи на Германия преди и през Втората световна война да развие по-добре индустрията си и да се подготви по-добре за войната. Тя издържа 6 години и замалко да победи.
Япония също прилага планиране и държавни инвестиции в икономиката. Там държава тясно си сътрудничи с големите монополи, наречени дзайбацу и ги ръководи. Държава строи и предприятия. Тази японска система на планиране, държавно участие и ръководство в икономиката роди Японкото чудо и я превърна от бедна и изостанала страна във водеща икономическа сила и лидер във модерните технологии. Тя стана втора след САЩ, макар наскоро да бе изпреварена от Китай. Но Китай също имат планиране и държавно участие в икономиката, а и е много по-голям, богат е на ресурси за разлика от Япония, която направи чудо, разви индустрия при липса на собствени ресурси с вносни ресурси и надви с по-ефективната си производствена система. А тази японска ефективност е резуртат от държавното участие в икономиката. Тя е създадена от държавата, която създава и налага в предприятията със своята политика оптимална система на организация, ръковоство, отношения между служители, работници и ръководители. Това е държавно въведение, а не е създадена като самодейност на частните фирми.
Уникалната система на организация и ефективност на японците е творение на японската държава, на държавното ръковоство, на държавното участие и управление на икономиката.
Държавата в Япония използва добрите стари японски традиции, философия и етика(конфунцианство, дзен будизъм), принципи(на самурайската чест и вярност), за да постигне забележителни резултати. Японците стават една от най-прогресивните нации в света. Това обаче си е резултат от държавнат политика, която налага и разпространява тези ценности и схващания. Философията и филофското просвещение на човека са особено важни, тъй като философията е наука за света като цяло, отношенията на човека със света и мястото му в него. Тя научава човека да мисли, да мисли правилно и да разсъждава задълбочено, да осъзнава нещата. Философията изгражда и ценности, морал - етика. Това е етика чрез осъзнаването и осмислянето на нещата, разумен морал и за това той е по-успешен от налагането на морал с религиозни поповеди или голи поучения, които не дават разумен довод за изповядваните ценности и така те остават неосмислени, за това не се приемат от хората. Философията прави хората по-разумни, по-интелигентни, мислещи задърбочено и правилно, а и по-добродетелни.
Японската философия, която трябва да възприемем, всъщност е завръщане към традиционните древни български ценности, тъй като тя е в основата си китайска, а древните българи дошли от Изток и познавали източната и китайска философия. Вече казахме, че глаголицата издава връзките на българите с Китай и познаването на китайското философско понятие ци. Българите владеели източни бойни изкуства, те са неразривно свързани с философията. Българите по всяка вероятност са познавали конфуцианството, даоизма и будизма. Но всъщност философският обмен с Китай може да е бил двустранен. Българите вероятно са имали развита собствена философия и тя е дала отражение върху китайската. Някои от китайските философи може да са от български произход, преселници от близките на Китай тогава български земи. Така например създателя на даоизма Лао Дзъ, което прозвище означава Стария мъдрец, носел българското име Бо Ян - Боян и в края на живота си напуснал Китай, заминал на запад, където са живеели древните българи. Завърнал се вероятно при своя народ. Конфуций също имал някаква връзка с българите, защото синът му се наричал с българското име Бо Ю - Бою, Бойко. Сред големите китайски философи от древността се споменава един назован Богао, Богао Дзъ или Българския мъдрец. Той може да е българин. За съжаление учението му не е достигнало до нас, но е извесно, че веднъж се състезамли в стрелва с лък и друг известен китайски философ Лие Дзъ. Богао Дзъ демонстрирал абсолюстна невъзмутимост, безстрашие и презрение към смърта, резултат от постигнатото прозрение и осъзнаване на нещата, като застанал на ръба на пропаст и така стрелял. Известен един случай в Европа, когато един хун, може би всъщност българин или хуните са били близки с древните българи, скочил в пропаст, за да докаже храбростта си. Явно изпитанието на храбростта и презрението към смъртта с пропаст е било характерно за българската философия и практика.
Древните българи имали и воински кодекс на честта като самурайския. От стари времена е останал израза юнашка вересия или юнашко доверие, което означава доверие без други гаранции освен дадената дума. Това заначи, че юнаците, воините държали изключително на думата си. Спазвали кодекс на воинска чест, вярност и доблест. Освен това, както видяхме, древните българи посрещали смъртта без съжаление, подобно на самураите.Така че приемането на Японската философия и етика, ценности, е връщане към забравените стари български традиции.
За успеха е важна също и дисциплината. Германците държат успехите си на своята дисциплинираност. Прословутата немка дисциплина е традиция останала още то времето на пруската военщина. Японците също са дисциплинирани. Те дължат дисциплината си на самурайската традиция, самурайте били много дисциплинирни, а също и на конфуцианството, което учи на дисциплина и самодисциплина. Към дисциплина хората се научават още от детскта градина, във училище, където трябва да ги научат на дисциплина и в предприятията, където се въвежда дисциплина и се приучват на дисциплинираност.
Древните българи също са били дисциплиниран народ, във войската им имало желязна дисциплина и като воини са били много дисциплинирани.
Много важно за успеха е образованието. То дава добре подготвени кадри, способни ръководители, служители и специалисти. Също по-доброто образование подобрява интелигентността. Прави също така хората по-културни, а от там и по-добри. Доброто квалификацията е необходино услови за успех. Япония има много добра образователна система. Китайските успехи също са спомогнати от доброто обазование. В Китай обравателната система е на много добро ниво. Там подготовката в обикновено училище се равнява на подготовката в елитните училища в други страни.
Друг необходим за успеха фактор са кадрите. Кадрите решават всичко, както е казано. Това се постига като се избират, вземат и издигат способните и хора. Те се поощряват и стимулират. Способните и талантливи ръководители, служители, специалити са важни за доброто управление, функциониране на всяка система. Научно-техническият прогрес зависи от използването на талантливи, способни специалисти и учени. Те трябва да се радват на почит и уважение, да се пощряват, награждават и да получават заслужено място.

Плановата икономика дава добри резултати и при пълна държавна собственост в икономиката. Много от изостаналите преди това комунистически страни, постигнаха значителни резултати в индустриалното си развитие, а и модернизацията и механизацията на земеделието. Русия беше изостанала аграрна страна, а комунизмът я превърна в индустриална и втора в света суперсила след САЩ. България беше бедна и изостанала земеделска страна, в която оряха с воловете, комунизмът я направи модерна индустриална просперираща страна с добър жизнен стандарт.
Провалът на плановата икономика в СССР и другите соцстрани, всъщност се дължи не на несъвършенството на плановата икономика по принцип, а на лошо планиране и организация. Съвеските комунисти не можаха да направят добра организация на държавата, управлението и икономиката поради некадърност. Просто ръководителите им бяха некадърни и налагаха некъдърност в цялата управленска структура и държавна система. Ето един фрапиращ пример. В СССР се поизвеждаха много трактори, но не произвеждаха нужния за тях прикачен инвентар. За това в колхозите много трактори стояха безполезни и неизползвани, защото нямаха прикачен инвентар. Това при планова икономика не би трябвало да се случва, защото всичкото произвоство е планирано и съобразено с потребностите, уж трябва да има планова координация между различните производства. Но факт е, това правеха в СССР. В България също може да дам пример с неправилно планиране. Например когато строят големия завод за радиоапарати във Велико Търново, той имаще твърде голям производствен капацитет и "планираха", че всеки ще си закупи по два радиоапарата вместо един. Пак погрешно или абсолютно безотговорно действие.
Пак поради лошото ръковоство в СССР колхозите не работеха добре и не смогваха да изхранват населението, за това СССР беше вносител на селскостопанска продукция. Но в България ТКЗС и АПК, българските колективни и държавни земеделски стопанства работеха добре и не само осигуряваха изобилие от евтина земеделска продукция за страната, но и за значителен износ. Това е пример, за разликите в доброто и лошо планиране и организация, за успешно правилно държавно ръководство. Друг пример за лошо планиране, е че в СССР не произвеждаха достатъчно дрехи, като анцузи, но в България се произвеждаха много дрехи. За това руснаците купуваха на черно анцузи от българските туристи. Също така дънки не се произвеждаха в социалистическия лагер, сериозен пропуск. Изобщо в СССР ръководителите не се съобравяваха със задоволяването на потребностите на населението, отнасяха се с презрение към тях. Само обръщата внимание на тежката индустрия и свързана с нея военна промишленост. Грижеха се за военната сила, защото тя щеше да ги защити от Запада, но не се грижеха за хората, за благоденствието на народа.Така че плановата икономика и държавна собственост не означават лошо ръководство, лошо беше ръководството на комунистическите държави. А принципно държавната собственост и планова икономика означават по-разумно, по-рационално водена и организирана икономика, независима от субективните решения и воля на магнатите и корпоративните интереси, по-добро задоволяване на нуждите на населението и икономиката, защото е планова и се ръководи от държавата, която се съобразява с интереса на народа, а не от стремежите на фирмите към лесна печалба, по-добро развитие. Изцяло държавната икономика по-рационално и добре организирана и ръководена при добро, кадърно управление.
Държавната собственост в икономиката осигурява първо средства за инвестиции и развитие на на икономиката от държавата, докато частния капитал може да недостатъчен или нецеленасочен. Държавната собсвеност второ гарантира, че печалбите от държавните предприятия отиват в държавата и от там се харчат по-разумно и според нуждите, ползват се за инвестиции, за наука и образование, за развитите на технологиите, за здравеопазване и социални дейности. Докато при частна собственост печалбите отиват в частни ръце и се отклоняват от обществено полезна употреба, използват се съобразно волята и интересите на собствениците, които харчат за каквото си искат. Харчат за излишен лукс, изнасят капитали в чужбина и така нататък. Няма рационално разпределение и употреба на средствата.
Национализацията на частния капитал може да е полезна и добро решение, защото осигурява средства за развитие на икономиката, за инвестиции и строеж на нови предприятия, осигурява модернизация на предприятията и икономиката като цяло. Тя прави стопанството по-добре и по-рационално организирано и ръководено, защото става държавно. Държавната и планова икономика е по-добра от пазарната, стига ръковоството и организацията да са добри. Трябва системата да е добре уредена. Управлението да е добро, да се ръководи правилно и разумно. Тогава плановото държавно стопанство ще работи добре и може да постигне забележитени успехи.
Плановата икономика и държавната намеса се отричат от финсовата олигархия, защото те могат да намалят и ограничат властта й. Тя иска да се разпорежда свободно с икономиката, без някой да им пречи и ограничава. Само така те имат пълна власт. Също така не искат по-малките и бедни страни да се развият и прогресират ползвайки планиране и държавно участие в икономиката. Ако те забогатеят, станат иконимически развити, напреднали и се модернизират, те ще станат независими от богатите страни и техните големи корпорации, които сега властват над тях със силата на богаството и икономически мехонизми. Зависимите страни са подвластни на финсовата олигархия, която е в развитите страни и управлява света с финансово-икономически инструменти. По тази причина например японският опит с използването на планиране и държавно участие в икономиката не се приема от световната икономическа наука, макар да е доказал успешността си превъзходството си над традиционната свободна пазарна икономика. Японската система на организация и отношения в предприятията се сочи като пример, но никъде не се взема в предвид това, че тя е създадена от държавата. Не се казва, че успехите се дължат на държавното ръководене и участие в икономиката. Ясно е, че финисовата олигархия и богатите старни не искат нови Японии, не искат бедните, изостаналите и зависими страни да последват японския пример, да се развият, да станат богати и независими. Това няма да е изгодно за империализма и неоколиниализма, който изполва свободния пазар и икономически механизми, за да завладява по изостаналите и бедни страни. Финансова олигархия иска да командва целия свят, не иска независими страни, които няма да й се подчиняват и няма да са под нейна власт.
Развитие на техниката при планова икономика. Техническото изоставне на СССР се сочи като пример, че при плановата държавна икономика техницеския прогрес не се развива добре. Но истинката причина за изоставането на СССР беше, че не се объщаше внимание на техническия напредък и технологиите в гражданския сектор. Във военната техника СССР не изоставаше и дори изпреварваше Запада. Това е, защото се грижеха за военната област. Полагаха грижи и обръщаха внимание за развитието на военната техника. Но за невоенната техника нехаеха, вземаха я за маловажна, защото не бе пряко свързана с отбраната(Като нехаеха и за задоволяване на потребностите на цивилното население и развитието на невоените производства за задоволяването на тези потребности). Ако обръщаха същото внимание и на развитието на останалите технологии, нямаше да изостанат.
Плановата икономика и държава намеса осигуряват по-добро развитие на техниката. Например в нацистка Германия благодарение на държаното ръковоство постигнаха големи успехи в техническта област. бяха лидери в технологиите. Те имаха, най-добрите и най-модерни танкове, самолети(в това число и реактивни), ракети(като легендарните Фау 1 и 2). Другите страни не можаха да достигнат тяхното ниво през цялата война. После взеха наготово германските технологии от победена Германия. Това показва, че държавната политика и управление на индустрията, осигуряват технически напредък стига да има воля за това и добра организация.
Япония е лидер в областта на техниката и технологиите. Това те постигнаха благодарение на държавното управление на икономиката, планиране и държавна намеса. Ръководени и направлявани от държавата японските предприятия станаха лидери в иновациите и модерните технологии. Те вземаха всички най-модерните технически постижения и разработки но света, преработваха ги и ги прилагаха моментално в практиката, докато другите се бавеха. Японците разработваха и свой собствени най-напреднали технологии. Японската техника стана най-добрата и най-напредналата. Това нямаше как да стане без държавното участие и политика. Техическото чудо и напредък на Япония е резултат изцяло от държавната политика и ръководство.
Без целенасочена политика и подрепа от страна на държавата техническият прогрес е труден и негарантиран. Планова икономика и държавно ръководене могат да осигурят по-голям и по-бръз технически напретък и развитие на технологиите.
Пазарната икономика не е целенасочена, няма целенасочено развитие на технологиите и модернизация. При плановата ръководена от държавата икономика има целенасоченост, поощряват се нововъведенията, изобретенията и модернизацията. Осигурявя се развитие на техниката. Усилията се координират и насочват. Гарантира се напредъкът. Предприятията се насочават към модернизация, нововъветения и нови технологии. Държавата осигурява достатъчно средства за развитие и прилагане на технологиите. Докато частния капитал може или да няма средства, или да предпочита да ги ползва за друго, а не за технически разработки и иновации. Така че държавно планиране и управление на икономиката в областта на технологиите е необходимо и полезно.
Пазарната икономика не гарантира и развитието на технологии които не са изгодни за капиталистите, макар и да са върхови постижения. Например това е така със свободната енергия. Капиталистите предпочитат да вземат пари от скъпата енергия добивана от ограничени източници, а технологиите за евтина, достъпна или безплатна енергия не се използват и се дискриминират, защото няма да им осигурят същата печалба.
Както виждаме плановата и държавна икономика имат много предимства пред пазарната. Те се отричат само, защото противолечат на интересите на млацината големи магнати управляващи света. Те поддържат измамата за това, че пазарната икономика и свободния пазар са добри. Всъщност по-добра е плановата икономика. Тя може да подобри икономическото състояние, развитието на икономиката, развитието на науката и техниката. Достойнствата й са безспорни.
Буржоазната демокрация не е добра форма на управление
Демокрацията не е най добрата форма на управление. На първо място народът, избирателите в по-голямата си част нямат нужната подготовка, познания и способности за вземане на правилни управленски, политически, решения. Те нямат и нужната подробна информация, не познават добре кандидатите за властта, които избират. Лесно се лъжат и заблуждават избирателите. По този начин демокрацията позволява даването на властта на некадърни и неспособни за това хора, лоши ръководители. Тя дава възможност на мошеници, лъжци, изманици и демагози, да излъжат народа и да дойдат на власт. Демокрацията е отворена врата за корумпираните и корупцията. Демократичната система не е най-добрата за борба с корупцията. По-ефективна е диктатурата. При нея има здрава ръка и контрол, строги мерки и наказания. Не може всеки да дойде на власт, властимащите и ръководителите се избират от ръководство, което ги проучва и познава по-добре. По-трудно е за измамниците да излъжат и да дойдат на власт. При демокрацията е по-лесно на чужди агенти и предатели да се внедрят във властта, да излъжат народа и да станат управници.
Разбира се, като говорим за диктатура се има предвид, благородна, патриотична, некорумпирана диктатура, ръководена от кадърни и способни хора. Има случаи на диктатури създавани и ръководени от чужди агенти, предатели, некадърници, корумпирани хора. Тогава резултатите от това управление са плачевни.
Просветената диктатура е по-добра форма на управление от демокрацията. Тя избира способни, интелигентни, заещи и почтени, дородетелни хора за ръководители и служители. Некадърниците, корумпираните и измамниците при нея не могат да пробият и да се издигнат, да се сдобият с власт. Тя се ръководи от интересите на народа и цели благото на народа. Грижи се за доброто на хората. Осигурява нужната стабилност, ред, а и законност. Осъществява дългосрочни програми и стабилна, постоянна политика. Тя превъзхожда демокрацията като система на управление.
Демокрацията не създава условия и за реализиране на дългосрочни проекти и програми, дългослочна политика, поради честата смяна на управляващите, които провеждат противоположни политики. Така дългосрочното развитие на страната може да бъде застрашено. Редуването на лоши с добри управници или на лоши с лоши, на погрешна с правилна политика или на различни погрешни политики не дава резултат. Едни направят нещо, другите го развалят. Народът не може да прецени правилно коя политика е правилна и коя грешна, защото всеки се опитва да докаже че е прав и заблуждава непосвететните. Хората в по-голямата си част нямат нужната подготовка и информираност за да направят правилна преценка за управленски решения, предлагана и водена политика.
Демокрацията се поддържа и използва от световния финансов елит, магнатите, които са тясно обвързани по между си и имат общи интереси, за да управляват света задкулисно. Това те правят с икономическат си власт и с подкупване на политиците. Ако някои откаже да им служи или издигат срещу него свои кандидати, които да го сменят, или го дискредитират политически с платена пропаганда(частните медии са техни, а независимите могат да се подкупят),слухове, изфабрикувяни комромати, ако и това не помага просто могат да го убият като платят на наемниции свой агенти за това. Освен това трудно може да се издигне някои без финансова подкрепа. Ако няма пари за пропаганда и достъп до медиите, не може да стане популярен. Така политиците са зависими от финасовите средства, а те се дават, държат и управляват от финасовите магнати. Ако някои се опълчи на елита още преди да е дошъл на власт, просто няма да бъде допуснат, ще бъде смачкан и ликвидиран.
Демокрацията само заблуждава хората, че могат да влиаят на управлението, че имат глас. В действителност това е старателно поддържана илюзия от финасовия елит, финансовата олигархия за да не възстанат хорат срещу тяхната власт, да не им се противопоставят. Чрез демокрацията те настаняват на власт свои протежета. Финасовия елит контролира всички основни политически партии в страната, макар привидно да са различни, те всъщност служат на магнатите. Те подържат корупцията, некадърните и измамниците, стика да им служат.
При демокрацията привидно хората избират управниците си, а всъщност властта е в ръцете на политическия елит - политическите партии.
Демокрацията дава власт на некадърници, корумпирани, изманици, предатели и шпиони.
Диктатурата на пролетариата, на работниците, предлагана от марксистите също е не добро решение, защото в по-голямата си част работническата класа няма нужнната подготовка, способности и познания, за да управлява. Наистина има самородни таланти, които компенсират недостатъчните знания с изключитено високата си интелигентност или са самоуки ,но те са единици, изключения. За това и фаворитизирането на работниците, даването на власт и ръководни длъжности на хора с предимно работнически произход с недостатъчно образование и подготовка(обучаваха ги набързо в т.н. работнически факултет - само повърхностна, недостатъчна подготовка и образование родило презрителното понятие рабфаковец, синоним на некадърен и необразован човек) даде плачевни резултати при социализма. То е в основата на некадърното управление и провала на комунизма. По-скоро властта трябва да е на интелигенцията, учените, които имат нужната подготовка, знания и интелект.
За това най-добрата форма на управление е кадърното, експертно, добродетелно управление. Властта трябва да се повери на способни, умни хора. Да имат нужната подготовка, познания и интелект. Да също така и добродетелни, да не са корумпирани, да не злоупотребяват с власт. Трябва да има разбира се и строга система за контрол над властта, власт имащите, да не се допуска корупция, а и предателство, внедряване на непреятелски агенти. не трябва да има недосегаеми. Способното и добродетело ръководство ще взема само способни и добродетелни хора за служители, ръководители, заместници и наследници. Няма да избира некадърници, корумпирани и измамници, както това става често при демократичните избори, защото народът лесно се заблуждава и греши от недостатъчно знание, информираност, не познава добре кандидатите или прави погрешни преценки. Това способно и дебродетелно управление ще се грижи за правилното и възходящо развитие на страната, за добруването на народа. Ще се грижи за развитието на производството, за развитието на науката и техника, за по-добро образование и така нанатък. Ще може да осъществява дългосрочни планове и политика. Ще има стабилност и постоянство. Властта ще взема правилните решения, защото ще е от способни и почтени хора.Това е най-добрата форма на управление.

Нагоре