Балканските земеделци, най-старото земеделско население на Балканите, са били индоевропейци. От една страна археологията и генетичните изследвания показват, че това население се е запазило в по-късните времена и съставлява голяма част от генофонда на българите. От друга страна няма следи от неиндоевропейски език и думи останали от това население. Това доказва, че то е било индоевропейско. Най-вероятно езикът му е бил близък до българския, за това не се откриват други езикови останки.
Тези древни балкански земеделци са дошли от Мала Азия.
За Ямната култура на север от Кавказ се смята също, че е индоевропейска. Тя се формира от смесването на земеделци от Близкия Изток, дошли от Южен Кавказ и ловци от Севера. Това също говори, че индоевропейците са дошли от Мала Азия и Близкият Изток е тяхната прародина.
Твърде вероятно е първите земеделски култури от Плодородния полумесец или поне част от тях да са индоевропейци. Това налага да преразгледаме коренно теориите за произхода на индоевропейците, чиято прародина досега се търсеше по на север. Също така се смятаха за скотовъдци номади отначало, но всъщност неминаването към номадско животновъдство при някои от тях е станало по-късно, а първоначално са били земеделци.
Това променя представите за индоевропейците, произхода им, тяхната култура и тяхната древност.