IYI - е често срещан знак при сарматите и при древните българи. Той е изписаното сдревната им писменост И У И и означава Аз в аза. Това е отражение на древноиндийския философски принцип за единството на Световния дух(същност) с човешката душа(същност). Атман.
Āтман (Санскрит: आत्मन्) е философски термин използван в индуизма и Веданта за идентификация на душата. Това е истинското „Себе” на човека (обикновено на Английски се превежда като „Аза”) отвъд отъждествяването с осезаемата реалност на материалното съществуване. Атман е нашето най-съкровено вътрешно Аз, скрито така надълбоко в нашето съзнание, че повечето от нас така и никога не го откриват. Отшелниците обаче разпознават в най-дълбоко скритото ядро на психичното онова, което е идентично с божествената световна душа, с космическия абсолют (Брахман), от който произлизат всичкият видим живот и мисловното възприятие, универсалното съзнание Атман. Есенцията на индуизма се съдържа — философията на самопознанието — се съдържа в изречението "Тат твам аси" (Това си ти). Аз съм не това, което ме отличава от останалите същества, а това, което ме единява със същността на живота на Вселената. Това е моята собствена същност — елемент от останалите елементи, от който възниква глобалното творение, точно както дървото пониква от семето, от семето, носещо в себе си същността. Следователно Атман означава "световния дух, безкрайния океан на вселенската душа", а едновременно с това и "индивидуалната душа, моят собствен дух". Който успее да нагоди мисленето си към тези две абсолютно противоречащи си идеи и да ги възприема като едно цяло, той е започнал да схваща и самата същност на индуизма. Всичко това обяснява как е възможно индуистите огромно множество от богове и въпреки това да твърдят, че Бог е един по своята същност, но се проявява в разнообразни форми, подобно на Природата, която се проявява в хиляди форми на живот. Душата на умиращия, ако е освободена, се слива с универсалния Атман (Параматман), като при това запазва своята индивидуалност.
Философски школи, като например Адвайта (монизъм), виждат душата във всяко живо същество, която е напълно идентична с Брахман – всепроникващата душа на вселената.
Този принцип е бил познат и на Сократ - вътрешния демон(бог).
Дали този принцип е заимстван от сарматите и българите от Индия докато били Изток или е наследен от древните индоевропейски - арийски племена не може да се каже. А може инидийците и ариите да са го заимствали от древните българи. Но това е бил знакът на бога на древните българи и те го изписвали на всякъде. Това е отразявало и тяхната философия.