Японците пазят древните източни български традиции. Но тъй като често се говори за изгубените бойни изкуства на старите българи, те не са изгубени - в Япония са добре запазени.
 - комите - ка(ко) мята, ка(ко) метне - ка мятам/метна, мятам ка мога, ка ми дойде
 - карате - къртя, къртене ударно бойно изкуство, къртещо
 - джиу джицу - жилаво (бойно) изкуство
 - джицу - от бълг, изкуство( също и художество ст.бълг), сръчност, чевръст,  но и от бойно изкуство от чигот - лобък, чевръст войник.
 - чигот - от че га - задължен(военно), (военно)служащ, наборник, от тук идва и джигит - млад ловък боец ездач.
 - будджицу - бойно изкуство
 - айкидо - яко туп(в)ане - съществува като бойна техника, стил, преди да се оформи самостоятелното бойно изкуство.
 - ки - яко. яки - сила, сили, но и твърдо-веществено-материя(философско понятие)
 - Му - мой - подобно на йога - самовглъбение
 - Му Шин - мушкам, вниквам, вглъбявам(се), въплъщавам се, близам в кожата(на противника)
 - Дзен - съзерцание,(а и взиране).
 - сатори - сетих се, сещам се, осеняване, осенява ме.
 - нинджицу - нищо-изкуство, изкуство на нищото, основано на боните техники на тайнственото легендарно българско бойно изкуство суе(празно, празнота) силица - от него произлиза китайското У Шу - без копие(сулица). (а и гръцкия Панкратион - все силица, който е негово бледо подражание)
 - ямабуши - умни, учени бойци(берсерки - бесни) монаси войни, жреци войни(такива са например бългрските колобри)
 - катана - ка тънка - много финна(и остра) сабя.
 - нагина - натъкната - сабя натъкната на дълга(1м) дръжка. (българския-тракийски вариант натова  оръжие се нарича ромфея - секачка, разсичаща, раздробяваща)
 - българската катана - която я има но е малко разпростанена, тя е юнашко оръжие - нарича се дипленица(Крали Марко има такава) - двуръка сабя, но и тънка, финна - като дипла. Иначе названието дипленица е безмислено, тъй като техниката на коване от два типа стомана - твърда и еластичнкато се огъва и наслагва кования метал, за да се получи влакнеста стриктура, за по-голяма, здравина твърдост и еластичност, през Средновековието българите използва за всики железни сечива и оръжия, дори и за селскостопански сечива. Дипленицата има кръгъл предпазител, гард, за ръката - дузина, дузан, за тов асе казва че дипленицата е дипли дванадесет пъти, което е безмислено - не може да се огъва толкова, колкото и да е добра, а за коването трябват повече от сто огъбания и наскагвания за да се получи блакнеста структура.
 - другите бълг, оръжия, са
  - меч - от мушкам, оръжие за мушкане,
  - калъч(сабя) оръжие са колене, клане,
  - палаш от палач, оръжие за сеч, сечене
  - сабя - (в)се бия - универсално оръжие, с двустрано заточен връх, за мушкане и сечене.
Както виждате бойните изкуства на древните българи не са загубени, те са съхранени в Япония.
Япония пази старите български традиции.