Думата колобър идва от корена колело и означва превръщащ се. В руския думата е запазена като колдун - вълшебник, магьосник. Колобрите били наречени така, защото използвали шаманката практика да се маскират и имитират животни при ритуалите си. Така се вярвало, че шаманът придобива свръхестествена сила от животното тотем. Известен е сина на цар Симеон Велики Венеамин(Боян Магесник), който бил магьосник и можел да се превръща във вълк. Вероятно той практикувал шаманизма на колобрите. Маскирал се като вълк изпълнявал шамански ритуали.
Силата на шаманите е доказано че се дължала на хипнозата и само хипнозата. Шаманът по време на ритуала хипнотизира пациента си и така го лекува със силата на внишението. Самият шаман изпада в транс или се самохипнотизира, така може да използва скритите възможности на човека и да прави чудеса.
Симеоновият син Венеамин практикувал шаманство след приемането на християнството. Това показва, че колобрите не са били преследвани като езичници, а са се приспособили към християнството и действали свободно. Това не е чудно, тъй като и преди това колобрите изповядвали вярата в един бог - небето Тангра. След покръстването заменили езическия бог с християнския и станали негови служители.
Колобри имало запазени дори по времето на Второто Българско Царство. Селският цар Ивайло бил един от тях.
Селският цар Ивайло бил наричан Бърдоква и Кордокуба, които названия били оприличавани на зеленчук. Но най-вероятно той е използвал старобългарските звания боила таркан и колобър, които били уподобени от другите на зеленчуците Бърдоква и Кордокуба.
Боила таркан бил втория по ранг след престолонаследника - канартикина. Тази титла обикнавено се носеса от втория син на княза или царя. Ивайло носел тази титла, защото запазил първенството на канартикина малолетния цар Михаил и се поставил като втори след него.
Ивайло бил пазител на старобългарските традиции. Той бил колобър. Колобрите били свещениция жреци и шамани. Те общували с бога и били посредници между бога и хората. Не случайно Ивайло се молел сърдно и твърдял че общува с бога. Той бил колобър. След покръстването колобрите запазили функциите си като заменили езическия бог с християнския и станали християни. Такъв християнски колобър бил Ивайло.
Това че Ивайло пазил прабългарските традиции му помогнало да победи татарите, защото те били конен народ, а прабългарската конна традиция помогнала на Ивайло да сформира силна конница/лека конница/ и да ги победи.
Той бил беден селянин, но вероятно от войнишкото население, еквивалент на западнитя дребни рицари и византийските стратиоти. Това му позволило да има военен опит и подготовка и бъде пазител на прабългарската традиция.
Като колобър Ивайло вероято е имал познания по медицина, астрономия/прабългарите били добри астрономи и имали точен календар/ и във връзка с астрономията математика.
Всичко това показва, че колобърската традиция била запазена до късно през Средновековието и хриситиянството не й пречело. Тя се приспособила към него.